Прочел банскалията ,че ще се дига цената на бензина. Грабнал брадвата и тръгнал към гората. Среща го кмето на Банско и го пита: Къде си се запътил с тая брадва маке? За дръва кмете от бензинеца поскъпва. Добре кат насечеш дръвата донеси ги тъдева кат мене, рекъл кмета. От къде тебе кмете питал учудено банскалията? Оня му отговаря троснато:
- От бензиностанцията е моя и я нема да ти дигам цената на тебе маке, разбра ли, рекъл кмето и доволно се прибрал дома.

Белята вървеше преплитайки крак о крак, сякаш беше единственият оцелял воин от Никофоровата армия. От време на време поспираше и устата му изпускаше по някоя благословия: „Ох, как ме нареди това копеле! Ненаситник, хищно животно, орангутан! Направи ме на бостанско плашило. Няма здраво местенце по мен. Чак кокалите ми болят. Гадината му с гадина! Неговата кожица!… В шадравана ще го натикам! Да може да отрезнее пиянската му мутра! Не се вижда какво е магаре, а другите седнал да поучава. Ама и на мен не ми пука от нищо. Хубаво го наредих. Изстисках го като гъба сюнгер. Шмекер се пише, а? Мисли, той да води хорото. Няма го майстора! Само с едно не мога да се помиря, че този път така лесно се предадох. Сега не ме бива и за вторични суровини. Язък на новите ми дънки! Колко зор видях да ги изкрънкам от татенцето. Бая соленко му излязоха. Колко труд положи да намери долари! А колко плати, да не говорим! Бива си ги                      Ах, тая младеж

Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала:
- Аз искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна!
Техникът бързо се съгласил.
Жената продължила:
- Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в кой…то ви видях на врата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могъл…
Техникът веднага отвърнал:
- Да, да, да…
- Бихте ли преместили този хладилник?

- Ало, магазин за резервни части ли е?
- Дааа.
- Трябва ми автомат за затваряне на дупки.
- Не можете ли да говорите по-високо?
- Казах, имате ли автомат за затваряне на дупки?
- Кой калибър ви трябва?
- А бе, откога дупките се измерват в калибър?
- Говорете по-високо! Каква машина, за малки или големи дупки?
- На мен ми трябва автомат, а не машина за правене на дупки.
- Ами тъй кажете!
- Какво тъй кажете? Не стига, че скоро си взехме апартамент…
- Ало, тук не е бюро жалби. Нямаме автомат за запушване на дупки. Апартаментът панелен ли е?
- Такъв е. Не стига, че не му дават гаранция след време, ами е пълен с дупки. Със съседите става директно предаване.
- Автомат можете да си потърсите в „Направи си сам“!
- Знам, че ще си направя сам, ама… Олеле, мале, от съседите тече вода през дупките…
- Ало, водснабдяване и канализация? Елате незабавно! Носете и понтонна лодка!

Драги телезрители, нашите камери се намират на автобусната спирка, от където директно ще ви предадем квалификационната среща по модерно ръгби, между нашия така симпатичен и енергичен отбор „Чакащ пътник “ и „Автобус номер девет“.
За първи път в българския спорт ще дебютира, Весела Будилкова. „Мачът ще се играе на хлъзгав терен. Над главите на състезателите се извисяват сиви облаци и падат едри дъждовни капки. Неблагоприятното време способства да изкара играчи и зрители от нерви.
А това са няколко ръгбисти от „Чакащ пътник,“ да загрявят по лек, спортен екип. Между тях е Зевзеков, който се откроява и се чува: „Айде бе, докога ще чакаме?“. Но думите му не стигат до главния съдия.
Сега обективът ни е насочен към останалите състезатели. И в този момент, се задава противниковият отбор. Пенев се възмущава: „На час по лъжичка!“
Вече двата отбора са лице срещу лице. Начален сигнал и ръгбистите на „Чакащ пътник“ започват атака. Пиронков избутан от играчите си, лети към първото стъпало. Петицата от противника грубо го рита в ребрата и той пада върху терена. Възрастен зрител крещи: „Грабвайте телата!“
Някой беше скъсал всички копчета, от шлифера на страничния съдия.
Внимание, само трима играчи успяха да пробият противника, а останалите
продължиха атаката. Опасно положение. Обрешков си търси портфейла, но е останал някъде сред зрителите. Момент, момент, в центъра на игрището нещо става! Това е Рахатлъков. Ама защо стои така равнодушно? Лелката от „Автобус номер девет“размахва безпомощно пазарски чанти. Над главите на състезатели и зрители, летят патладжани, домати и чушки. Наново опасно положение… Грамаден домат удря Кантарджиев по тила.
И в този момент съдията дава край на първото полувреме.
След кратка почивка от петнайсет минути ще продължим нашето предаване.
Драги зрители, продължава срещата по модерно ръгби между „Чакащ пътник“ и „Автобус номер девет“. Нашите камери са на спирка „Тримонциум“. Сигнал и в нападение влизат още трима играчи. Внимание! Бабанчев грубо рита Пантов по глезена и той замахва заканително с юмрук. Съдията показва червен картон и свири дуспа.
А сега нашите любимци са образували кордон на пет метра от противниковата врата. Внимание, разместване и едно изгодно положение беше пропуснато. Да си отдъхнем за малко! В този момент двама малки състезатели от „Автобус номер девет“ са в отбрана. Единият, понесен от атаката, лудо се мята върху краката на Пиронков, а другият, подет от тройката на „Чакащ пътник“, прави акробатични скокове във въздуха.
Внимание, лети към вратата и се намира в прегръдките на Рахатлъков.
В този момент съдията дава край на мача.
„Автобус номер девет,“се намира на последна спирка.
Въпреки критичните положения и минимални загуби на портфейли, зеленчуци, копчета и бримки по чорапите, така очакваният гол не беше отбелязан. Да се надяваме, че в срещата реванш, двата отбора ще се реабилитират и мачът ще завърши в полза на „Чакащ пътник“.
До нови срещи, драги телезрители.
Предаването осъществи Весела Будилкова.

- Я, кого виждам! Страшна си Рени! Станала си много елегантна! Как го правиш?
- Ами, тренирам. Бягам тук, бягам там, стоя по опашки. И ето, краката ми се превърнаха в стандартни пружини.
- И аз бягам, ама…
- Не се отчайвай миличка! Тренирай, в това е истината! Бягай за здраве! От бягането и духът ти става по-силен. Издържа всякакъв вид натоварване в претъпкан автобус. Изобщо, това те издига интелектуално, като личност от съвременен тип.
- Духът ми Рени е като парен котел.
- Въпреки това, трябва да го тренираш!
- И как?
- Като спор-ту-ваш! Аз например играя тенис. Вместо да ходя да се моля на този, на онзи, преминах на собствено задоволяване на страстите. Представи си! Опънах една мрежа по средата на всекидневната и сама си направих тенис корт. Котката застана отсреща. Взех хилката и метнах топчето. Тя се хвърли, цапна го с лапата, а аз го грабнах и наново го метнах. Борбата продължи до пълна победа в моя полза.
Тенисът е голяма работа! Така ще се научиш да въртиш хилката, че и мъжът ти да не слуша, ще полети като топче. Това ще усъвършенства неговото атлетическо телосложение.
- Да, ама моят Жоро е един такъв! Няма нужда от усъвършенстване.
- Ами, всеки мъж има нужда. Нали им знаеш слабите им ангели?
- Слаби, не слаби, те си знаят своето.
- Ей, чакай, чакай, че ако ни чуят!
- А, бе и ние не сме цвете за мирисане. Мен като ме е завъртял градският вятър… Върти, върти и дърпа ли, дърпа блузката ми. Да не би пък аз да съм виновна, дето и слагат такива шевове на зигзаг, а и материята е една такава… Но кой да му мисли толкоз. Ще я оставя в гардероба за по- черни дни и ще облека оная, нали я знаеш, дето я носеше майка ми. Ще я облека и ще бягам за здраве след автобуса.
- О, Рени! Сега разбрах, защо моят Жоро излиза сутрин рано! А то какво мислиш? Тренирал маратон, за да е сигурен, че ще стигне навреме на работа…